ЛИДЕР ИЛИ ГОСПОДАР

Светския и религиозния лидер организира, сплотява и води хора в постигането на собствената си цел и амбиция при, което те също получават определени дивиденти и печалба. Истинският Духовен лидер организира и сплотява хора около себе си, води ги и им помага в постигането на целта, която е обща и за него и за тях. Целта е обща. Постиженията и победата са общи. Успеха е на всички. Това е модела на Божието Царство :)

В общението на Триединството няма стремеж за власт и позиция. Нито една от трите личности не се счита за по-
голяма от другите. Днес в християнските среди се говори много за авторитет и покорство. Разбира се, че Библията
има какво да каже по този въпрос, но тя ни учи много повече за любовта и служението от колкото за авторитета и
покорството. Моите наблюдения са, че когато любовта и служението един на друг са овладени в една църква,
авторитета и покорството се грижат сами за себе си. Тези,които поставят акцент върху авторитета се интересуват
повече от това да станат авторитетна фигура отколкото да служат на останалите (цитат от някъде там...:)

Предназначението на истинското духовно лидерство и пастирство е служение на Божията Любов на дело и с

Истина и водене на хората, на които служим при Исус в Божието мощно присъствие. Божия служител служи

и обича а не господарува. Във светската система ледера е господар а в Божието царство лидера е слуга на

всички и по тази причина ако се има за господар на когото се дължи покорство такъв не постига и няма да постигне Божията цел и призвание за живота си.

Нормално е да има хора около нас като пастори или началници в работата ни и прочее които да почитаме и уважаваме като авторитети но ако нямаме съзнание да сме отговорни пред Бог и ако Той не достатъчно сериозен авторитет на Който да се покоряваме при това мотивирани от любов а не от страх то едва ли тогава ще има особено значение нашето покорство към хора. Добре е да се покоряваме на хора които наистина са над нас но Бог ни е дал разум покорството ни да е само за неща които са за наше добро и за благословение на другите без в акта на покорство да има вреда, грях или да е движен от страх. Страха и идеята защото сме длъжни никога не трябва да ни мотивира а мотива ни трябва да е разбирането, че това което се изисква от нас наистина е правилно. Факт е че ние лично преценяваме и трябва да преценяваме, че едно нещо е правилно или не е в противен случай се превръщаме в безволева маса движена от общото течение и заблуждаваща се че понеже не взимаме ние решенията а друг ако нещо не е така то няма да сме отговорни. Овчедушието спрямо хора Бог не го поощрява. Покорството към когото и да е трябва да е само ако е правилно в очите на Бог и нашата съвест. Вярно е че лидерите са врати през които върху вярващите (слушащите ги) идват нещата които са в живота на лидерите но Бог ни е дал свободна воля, ние сме личности и Бог ни е направил така, че да можем да взимаме индивидуални решения какво да приемем и какво не от лидерите. По тази причина аз съм благословен от Божието Слово говорено от един лидер но не влизам в проклятие когато той говори от плътта или ако той живее в грях защото аз решавам, че няма да живея в неговите грехове. Подражаваме доброто а не злото в хората, които уважаваме. По отношение на църквата е важно всички да знаем, че лидерите не са поставени от Бог за да контролират вярващите и да господаруват над тях. В Божието царство лидера е слуга, който не приема заповеди от ония на които служи но от Бог - Царя си, а служението му е слугуване на Църквата с цел наследяването на спасение, израстване и извършване на Божието призвание. Служението на лидера който Бог е поставил за лидер а не хора или собствената му амбиция да е такъв цели хората на които слугува да бъдат въведени в Божието присъствие така, че всеки член на Църквата да има лична директна връзка и взаимоотношение с Бог и от това взаимоотношение което е с Бог преди всичко да произтича и всяко друго а също и служението, властта, авторитета, силата и живота на всеки от нас. Отговорността пред хора е безсмислена ако нямаме преди и повече от всичко отговорност пред Бог и покорство на Него. Проблема на съвременната църква, е че вярващите а също и служителите нямат почти никакво реално познаване на Бог лично и живот в Неговото присъствие и Слава. Изключенията са по малко от 1%. Резултата - пасторите, апостолите и лидерството като цяло налагат светска - тоталитарна система на власт и контрол над църквите защото когато Духа на Бога( който е истинския Дух на Божия ред, който само Бог а не човек установява) отсъства, това е единственият начин да има изобщо някакъв ред, дисциплина и почит. И въпреки че това изглежда да работи то не върши волята на Бог . Когато една църква съществува без Бог да е в нея по един славен и изявен начин то тази на практика няма нужда от Бог. Божественото предназначение на Църквата е Бог да присъства във Слава и Сила в нея така, че когато отидем в Божието събрание да почувстваме, че Бог е там и да имаме лична и колективна среща със Самия Бог. В такива църкви дори не е нужно да се говори за ред, покорство и смирение защото божествените неща произлизат от Бог а не от хора а ако са човешки не са ни нужни. Ако Бог отсъства от събрание и група от хора наричащи се църква то нямаме никакво място сред такива. Или ще бъдем в Църква в която Бог е истински и реален изявен на народа Си или ще бъдем Божието средство за основаването на такава Църква но няма да си губим времето да ходим в човешко тоталитарно събрание наричащо се църква. Ние трябва да сме подвластни само на Божието във лидерите а не на плътското, когато те грешат. Лидерите не са непогрешими но ако има в тях Божий Дух то трябва да следваме Божието в тях и само Божието а за другото ще си понесем наказание и отговорност ако го приемаме.

Мисля си че ако спреш да търсиш но се концентрираш върху това Божието присъствие да бъде мощно в живота ти и Той да те води, то и всичко друго ще си дойде на мястото а ти ще живееш в спокойна увереност без страхове и притеснения. Няма по важно в живота ни Бог да е реален и мощно изявен в него а когато това започне да се случва всичко с лекота се нарежда. Истинското следване на Бог не е свързано с прекомерни човешки усилия и напъване защото то не е причина а следствие на Божието присъствие в живота ни. Бог ни води с любов и благост но е нужно да се отпуснем и да Му се доверим за това. Покорството ни трябва да е единствено към Бог и към Божието действие в лидерите но не към това в което те спекулират за да ни принудят да ги следваме и да им се покоряваме. Истинския поставен от Бога духовен водач няма и не изпитва нужда да контролира и манипулира хората за да го следват и подкрепят. Той е призван да бъде Божий канал за служението на Самия Бог чрез него и нищо повече. Каквото е повече е от лукавия извращаващ писанията за собствена изгода. Винаги е по-добре да спрем да ходим в религиозни църкви в които Бог не е реално изявен но да се посветим да викаме към Бог да бъде истински и мощен в живота ни, да имаме Неговото общение и слава мощно в съдбата ни и тогава неизбежно Той ще ни поведе и употреби в истинското ни призвание. И ако то е да отидем в духовно мъртва църква в която Той не присъства и да я трансформираме в Негова славна невяста - ще го направим защото ще бъдем екипирани лично със Божията сила, власт и познание за това. Ако е да се присъединим към жива църква и да помогнем за Божието дело там - и това ще се случи а може и често в това последно време Божията воля е ние самите след като сме посветени и потопени в Божието присъствие и общение да бъдем Негови инструменти за раждането и основаването на Църква такава, каквато Бог желае - по Неговото сърце. За всичко това биваме водени и употребявани само пребъдвайки в Бога и доближавайки се в Неговата изявяваща се Слава. Лично аз бих предпочел да прекарам два часа в небесната слава на Баща ми прекланяйки Му се и наслаждавайки се на общението с Него отколкото да ги загубя във религиозно събрание което успява да съществува и без Бог. Истината е че само сатана печели от това да има мъртви църкви - тоест, в които Бог отсъства и затова не само, че не воюва срещу тях но и ги поддържа за да са постоянна съблазън и препънка на не познаващите Бог но желаещи да Го познаят. Въпросът който всички трябва да си зададем е: БОГ РЕАЛЕН ЛИ Е В МОЯ ЖИВОТ? КЪДЕ Е МОЯТ БОГ ВЪВ ВСИЧКО ТОВА КОЕТО СЕ СЛУЧВА? КЪДЕ Е ИЛИЕВИЯ БОГ И В КОЙ БОГ СЪМ ПОВЯРВАЛ АЗ. Тогава ще предприемем правилните решения и посвещения и всичко ще си дойде на мястото но не по човешки и общоприет ред а по Божия. Божиите стандарти са ненормални за нормалните виждания но нормалните светско-религиозни църкви които си имат свой Бог. В мъртвите църкви важи правилото: "И СЪЗДАДЕ ЧОВЕК СВОЯ БОГ. И НАПРАВИ ЧОВЕК БОГА, ПО СВОЯ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ГО НАПРАВИ. СЛАБ И РЕЛИГИОЗЕН..." Когато живеем в присъствието на Царя - всичко се изяснява и ни се прояснява от Неговата слава и светлина. Тогава и само тогава можем и живеем истински и за Него, без страх но движени от Любов и Благодарност.

Служение: ........Божие Царство(Теосфера)...............